Съмненията за панагюрското съкровище се оказаха напразно

Панагюрското златно съкровище е открито на 8 декември 1949 година на 2 км. от Панагюрище в местността "Мерул" от тухлари, които копаели земя за тухли. Земята била собственост на Георги Топалов. Всичките 11 работника, които са копаели земя за тухли на нивата са наградени от държавата, но най-много пари са взели братята Павел, Михаил и Петко Диневи. Съкровището се състои от 9 златни предмета. Панагюрското златно имане е 100 процента истинско. Швейцарската компания "Евротест" контрол изследва съкровището и това означава, че напълно съвпадат резултатите от пробата взета от отчупеното крило на сфинкса от каничката ритон с Афродита и самия ритон. Предпоследната 32-ра проба бе третата от отчупеното парче и този анализ също показа 100 процентово съвпадение на златото с ритона, под инвентарен номер 3201 и тъй като този анализа установи точно чистотата на златото. Този анализ стана възможен след като възрастна жена, уредничка на музея в Пловдив припомни, че крилата на сфинкса от каничката ритон с Афродита са били счупени при изваждането от земята и отчупеното парченце е намерено по късно и съхранено в музея в Пловдив. Вярно е, че това парченце никога не е напускало музея, припомня жената. Брат и сестра потомци на един от братята Диневи, искат от държавата да им бъде върнато съкровището, защото по право било тяхно.