Спомени за Григор Вачков

Изминаха 35 години от кончината на народния артист Григор Вачков. Беше 18 март 1980 година късно вечерта непознат глас по телефона ми съобщи, че в София почина Вачков. Той си отиде от този свят, който тъй силно обичаше, ненавършил 48 години. Спомените разказва една негова близка. С него бяхме приятели и съученици. Родени сме през 1932 година в село Трънчовица, той на 26 май, а аз няколко месеца по късно. До завършване на началното училище бяхме заедно. През 1046 година Гришата замина за Плевен а аз за Никопол за да продължим своето образувание. През ваканциите се връщахме в село и заедно с други младежи и студенти предоставяхме на хората в селото предварително подготвяни пиеси. А през лятото на 1948 година се включихме в местната средношколска бригада. Правехме тухлите за построяването на нова читалищна сграда. По късно на фасадата и бе поставена мраморна плоча с надпис Народно читалище "Григор Вачков". Ролите му в театъра го издигнаха на много високо професионално а и житейско стъпало и той остана естествен, земен и достоен като личност. Спомняйки за Вачков връщайки се в родното село, за него говори скромния Парк-музей "Григор Вачков", където фототабла отразяват театралните и филмовите му роли.