От 2016г. започва строителството за добив на злато от Ада тепе

 Илия Гърков - изпълнителният директор на "Дънди прешъс металс Крумовград"

Г-н Гърков, кога ще започне  добивът на злато от находището при Ада тепе?

За да започнем работата по този проект, първо трябва да бъдат изминати редица чисто административни стъпки, едва след което могат да започнат строителството и добивът. В момента сме на етап административни процедури. Получихме одобрение на техническото задание от общинския съвет в Крумовград. Това е много важна стъпка, но е първата. Следват още 12 до 18 месеца администриране.

И какво ще следва нататък?

Към момента имаме изработен подробен устройствен план (ПУП) за главните съоръжения, пуснат за съгласуване в няколко министерства и агенции. След като получим съгласувателни писма, ще ги представим в общината за утвърждаване на плана от общинския съвет
Освен този главен устройствен план, имаме още няколко подробни устройствени плана за инфраструктурата – за водоотливното съоръжение, главния път за достъп, надземната част на кладенеца за вода. Процедурите по тях започват с напредъка по първия план – одобрено техническо задание на главния ПУП.
Ще се извърши смяна на предназначението на земите, които са изцяло от горския фонд. Тръбопроводът и част от електрозахранването ще бъдат подземни, за да се ограничи въздействието на проекта върху околната среда. При нормално развитие на административните процеси строителството може да започне в края на 2015 – началото на 2016 г. Евентуално забавяне може да има при проливни дъждове или много студена зима.

Каква ще е инвестицията в този проект?

Към настоящия момент оценката е за инвестиция от 164 млн. долара

Имаше протести срещу намерението да се разработва находището, как вие ще обясните на гръжданите на Крумовград и на природозащитните организаций какво ще е екологичното състояние на района, след като започне добивът?

През последната година променихме сериозно подхода към проекта. Имаше вариант за добив с цианидна технология и това много притесняваше хората. Ние преразгледахме проекта и премахнахме цианидната технология. Решихме да не се изгражда хвостохранилище. Вместо това ще се изгражда интегрирано минно съоръжение за съхранение на отпадъците – хвоста и скалната маса.

Как ще изглежда съоръжението за минни отпадъци-хвост?

Общо казано от скалната маса ще бъдат изградени обемни пчелни клетки, в които обезводненият силно сгъстен хвост ще бъде запечатан. Това е съвременна технология, много по-щадяща околната среда, в сравнение с класическите хвостохранилища, които представляват зона за утаяване на отпадъците, ограничена с диги. Интегрираното съоръжение позволява успоредно с изграждането на клетките да върви рекултивацията. Тъй като няма да се задържа вода, съоръжението ще е с висок клас на сигурност.

В свое интервю коментирате, че този рудник ще е уникален за Европа и такива има само в Швеция, Австралия и Канада – какво прави рудника уникален?

Рудникът е уникален точно заради отношението към околната среда – интегрираното съоръжение, води, рекултивация. Например ще ползваме затворен цикъл на водата с максимален оборот. Ще се събират всички води от дъждовете и снеговете – те няма да се отвеждат извън площадката, а ще ги използваме в нашия воден баланс. Засега планираме нулево заустване на води, като ако се наложи изпускане на води те ще се пречистват до качество на питейни води в пречиствателна станция. Ще използваме най-високотехнологичното налично оборудване, което е с висока производителност, безопасно за работа и екологосъобразно – нивата на шум и запрашеност ще са сравними с една урбанизирана среда, например с шума и праха в един голям град. Освен това, площта на рудника ще е три пъти по-малка спрямо първоначалния план – ще използваме между 75 и 85 ха, като при един от предишните варианти планирахме площ от 280 до 320 ха. Точно това ни позволи да се свием само в горски фонд. Частни земи, ниви и общински пасища се ползват минимално и то само за инфраструктура – тръбопроводи и път за достъп.
Дори правим програма за оценка и анализ на състоянието на почвите и културите, които се произвеждат. Специалисти вече взеха проби от земеделските земи и култури. Те ще бъдат анализирани и резултатите ще бъдат оповестени. Периодично ще се правят такива проби. Това не е често срещана практика в Европа, освен в скандинавските страни.

Опасенията на хората, които протестираха, беше за начина, по който ще се извлича златото. Как ще става това?

С флотация, това са класическите технологии на обогатяване – трошене, смилане и извличане. Няма да произвеждаме крайната продукция злато, а концентрат.

Къде ще се произвежда златото като крайна продукция?

Още не са водени разговори за това. За да тръгнем да сключваме търговски договори, трябва да сме наясно кога ще започне добивът. През следващата година ще започнем да водим разговори.
Концентратът може да се продава и преработва навсякъде по света, понеже е чист като краен продукт. В него няма арсен, сяра и киселинно генериращи елементи. Затова той се води чист продукт и може да се продава навсякъде.

Има разлика с концентрата от Челопеч, в който има високо съдържание на арсен. Много ни критикуват, че изнасяме челопешкия концентрат, но не ни е разрешено да го преработваме тук. Нашата цел е да спазваме всички изисквания както на българското, така и на европейското законодателство.

Какви добиви на руда и краен продукт ще има в Крумовград?

Очакваме да добиваме между 820 – 850 000 тона руда на година. Концентратът ще е около 10 000 т на година, но при допълнително обогатяване този обем ще се намали. Въпросът е къде ще се продава. Колкото е по-далече, толкова по-малък трябва да е обемът.

Запасите от злато в находището са 27 тона, като целта е всичко да се извлече максимално. Има и минимални количества сребро – под 10% от общия продукт. Ако там имаше само сребро, никой нямаше да тръгне да разработва мина.

Мината Ада тепе с  каква е перспективата ще е като години?

Проектът е за 12 – 15 години, от които рудникът ще бъде експлоатиран до 10 години. Това е един малък открит рудник. Ако го сравним с „Елаците“ и „Асарел“ - те работят по над 20 млн. тона руда годишно. При нас в цялото находище няма толкова – там има между 6 и 7 млн. тона руда. А те преработват толкова за четири месеца.

Колко работнице ще работят?

По времето на строителството ще наемем около 300 – 320 души, а през експлоатационния период от 220 до 250 човека. При рекултивацията ще са необходими от 50 до 70 работници. Разбира се също отдавна е известно, че всяко отворено работно място в тази промишленост генерира допълнително от три до пет работни места в различни други индустрии и в сферата на услугите.

 Също рудникът ще работи от понеделник до петък на двусменен режим на работа, в тъмната част на денонощието няма да се работи заради нивата на шум. Взривните работи ще бъдат два пъти в седмицата в точно определен час. Обогатителната фабрика ще е на непрекъснат седемдневен режим.

Един от страховете в Крумовград беше, че ще наемем външни хора и за тях няма да има работни места. Но през последната година успяхме да обясним, че ще разчитаме на местните хора и ще ги обучим.

В какво състояние ще бъде районът, след като добивът приключи, например след 30 години?

Ада тепе е връх, след като работата приключи, горната част няма да я има и ще изглежда като кариера. Планираме пълна рекултивация и планът за нея е одобрен от Министерството на икономиката. Рекултивацията започва още в момента на производството. Да, ще има промяна в ландшафта, ще има тераси, но те ще са рекултивирани.
Тъй като скалите там не са киселинно генериращи, накрая ще оставим съоръжение за събиране на чисти води, които могат да се ползват за поливане.

Каква е вашата оценка г-н Гърков– каква беше 2013 г. за минния бранш?

Като цяло цените на голяма част от металите тръгнаха надолу. Златото също се върна там, където беше преди много години. Това се отрази неблагоприятно на сектора. Някои предприятия успяха да компенсират спада с увеличени добиви. Но всеки един спад на цените е повод човек да се фокусира върху бизнеса си и да помисли как да остане на пазара. За тази година очаквам леко да се увеличат нивата на добив. На инвестициите влияят други фактори, включително несигурната икономическа среда. В България може да се направи много, за да привлечем външни инвестиции и то не само в този сектор.

Въпреки негативния образ на тази индустрия, искам да отбележа, че у нас има поне 10 предприятия, които са на световно ниво.

 

                                                                                                                                      иточник: Investitor.bg